Когато мозъкът страда, виновна ли е само психиката? Истината за щитовидната жлеза, метаболизма и нервната система

Все повече хора живеят с усещането, че не са напълно „себе си“. Събуждат се уморени, трудно се концентрират, изпитват тревожност, липса на мотивация или постоянно усещане за мозъчна мъгла.

Когато се появят подобни симптоми, вниманието естествено често се насочва към психичното здраве. Това е важна част от оценката, но човешкият организъм не поставя ясна граница между психика и биология.

Мозъкът е орган и неговата работа зависи от енергия, кислород, хранителни вещества, нервни и хормонални сигнали. Известно е например, че нарушенията във функцията на щитовидната жлеза могат да бъдат свързани с промени в настроението, концентрацията, паметта и усещането за „мозъчна мъгла“. Това обаче не означава, че всички подобни симптоми имат хормонална причина.

В Agaia разглеждаме човека като взаимосвързана система. Мозъкът, щитовидната жлеза, храносмилането, черният дроб, имунната система и механизмите за производство на клетъчна енергия не функционират напълно независимо един от друг.

Когато една система започне да работи по-неефективно, останалите често трябва да се адаптират. Понякога именно тези продължителни компенсации стоят зад неспецифични симптоми като умора, затруднена концентрация или понижена работоспособност.

Щитовидната жлеза влияе на много повече от теглото

Когато говорим за щитовидната жлеза, често я свързваме единствено със „скоростта на метаболизма“ или с телесното тегло.

Нейната роля обаче е много по-широка.

Тиреоидните хормони участват в регулирането на начина, по който организмът използва енергия, и влияят върху множество органи и системи – включително сърдечната дейност, храносмилането, телесната температура и мозъчната функция. Те взаимодействат и с различни невротрансмитерни системи, които участват в настроението и когнитивните процеси.

Именно затова нарушенията във функцията на щитовидната жлеза могат при част от хората да се проявят не само физически, но и чрез умора, промени в настроението, затруднена концентрация или усещане за забавено мислене.

Това не означава, че всяко състояние на тревожност, депресивност или липса на мотивация се причинява от щитовидната жлеза.

Означава, че когато подобни симптоми се задържат, е разумно да се разгледа по-широката здравна картина, вместо автоматично да приемаме, че причината е само една.

Един лабораторен показател не описва целия човек

В практиката си срещаме хора, които имат силно изразени симптоми, въпреки че част от лабораторните им показатели са в референтни граници.

Тук обаче е важно да бъдем точни.

TSH е основният и много важен лабораторен показател при първоначалната оценка на функцията на щитовидната жлеза. При определени клинични ситуации лекарят може да прецени, че е необходимо да бъдат изследвани и FT4, антитела или други показатели. Нормалният TSH не трябва автоматично да се интерпретира като доказателство за „скрит“ проблем с щитовидната жлеза, но и един лабораторен резултат не може да обясни всички възможни причини за умора, тревожност или мозъчна мъгла.

Затова при наличие на продължаващи симптоми по-важният въпрос е:

Какво показва цялостната клинична картина?

Необходимо е да се вземат предвид сънят, храненето, стресът, физическата активност, възможни дефицити, лекарствата, други заболявания и психичното здраве.

Тялото рядко ни дава отговор само с едно число.

За да работи системата, тя се нуждае от суровини

Производството и метаболизмът на тиреоидните хормони зависят от множество хранителни вещества.

Сред тях са йодът, селенът, желязото, цинкът и други витамини и минерали, които участват на различни етапи в синтеза и действието на тиреоидните хормони.

Това обаче не означава, че решението е човек самостоятелно да започне да приема множество добавки.

Повече не винаги означава по-добре. Особено при йода и някои други микроелементи както недостатъчният, така и прекомерният прием може да създаде проблеми.

По-важно е да разберем дали организмът получава необходимите хранителни вещества и дали действително успява да ги използва.

И точно тук стигаме до храносмилането.

Храносмилането е първата стъпка

Можем да консумираме качествена храна, но организмът трябва да успее да я разгради, усвои и транспортира до местата, където хранителните вещества са необходими.

Затова в Agaia обръщаме внимание не само на това какво човек яде, но и на това как функционира неговото храносмилане.

Има ли редовно подуване? Тежест след хранене? Нарушен ритъм на изхождане? Хроничен дискомфорт? Има ли причина да се подозира недостатъчен прием или нарушено усвояване на определени хранителни вещества?

Подобни симптоми сами по себе си не доказват проблем с щитовидната жлеза. Те обаче са част от общата картина и не трябва да бъдат разглеждани като напълно несвързани с останалото здравословно състояние.

Стресът не остава само „в главата“

Хроничният стрес е друг важен елемент от тази система.

Стресовият отговор включва промени в кортизола, нервната система, съня, апетита, имунната активност и енергийния метаболизъм. Когато организмът се намира продължително време в състояние на повишена готовност, това може да повлияе върху начина, по който човек се чувства физически и психически.

Така постепенно могат да се появят умора, нарушен сън, намалена концентрация, раздразнителност и понижена работоспособност.

Връзката между стреса и тиреоидната система е сложна и не може да бъде сведена до простата формула „висок кортизол = проблем с щитовидната жлеза“. Но продължителният физиологичен стрес е част от средата, в която функционира целият организъм, и затова има значение.

Червата, имунната система и мозъкът също комуникират

През последните години все повече внимание се обръща на т.нар. ос черва–мозък и на връзките между чревната микробиота, имунната система, възпалителните процеси и нервната система. Това е активно развиваща се научна област и много от механизмите все още се изследват.

Съществуват данни и за взаимодействия между чревната среда и тиреоидната функция, особено в контекста на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Това обаче не означава, че всяко нарушение на микробиома причинява тиреоидно заболяване или психични симптоми.

За нас практическото значение е по-просто.

Ако човек има продължителни храносмилателни проблеми, подуване, нарушено усвояване или хроничен дискомфорт, има смисъл тези симптоми да бъдат оценени, вместо да бъдат приемани като нещо напълно отделно от общото му здравословно състояние.

Не търсим един виновник

Това е една от основните идеи в подхода на Agaia.

Когато човек се чувства постоянно уморен, тревожен или неспособен да се концентрира, рядко започваме с въпроса:

„Кой орган е виновен?“

По-полезно е да попитаме:

Какво се случва с цялата система?

Как се храни човекът?

Как спи?

Как работи храносмилането?

Има ли установени хранителни дефицити?

Какво е нивото на ежедневен стрес?

Движи ли се достатъчно?

Има ли заболявания или лекарства, които могат да обяснят част от симптомите?

Какво е психичното му състояние?

И как изглеждат всички тези фактори, когато ги поставим един до друг?

Точно тогава отделните симптоми започват да се превръщат в по-разбираема картина.

Когато основата се подобри, често се променя повече от един симптом

В практиката си сме наблюдавали, че когато човек подобри начина си на хранене, храносмилането, съня и ежедневното движение и започне по-добре да управлява хроничния стрес, положителните промени често не остават ограничени само до една система.

Хората могат да съобщят за повече енергия, по-добра концентрация, по-ясно мислене, по-стабилно настроение и по-висока работоспособност.

Това не доказва, че всички тези симптоми са имали една и съща причина.

Показва нещо по-важно – че различните системи в човешкия организъм са тясно свързани и подобряването на основните ежедневни фактори може да има ефект върху повече от една област на здравето.

Философията на Agaia

Философията ни винаги е била да търсим причинно-следствените връзки, а не просто да разглеждаме всеки симптом отделно.

Организмът не функционира като колекция от независими органи.

Мозъкът не съществува отделно от щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза не съществува отделно от хранителния статус. Храносмилането не съществува отделно от нервната система. А нервната система не съществува отделно от съня, движението и ежедневния стрес.

Всичко това е част от една биологична мрежа.

Затова, когато човек се чувства изтощен, тревожен, разсеян или психически претоварен, понякога най-важната стъпка не е просто да дадем име на симптома.

Трябва да разберем в каква среда е възникнал той.

Това не означава да пренебрегваме психичното здраве или стандартната медицина. Напротив – тревожността, депресивните симптоми и продължителните промени в когнитивната функция заслужават професионална оценка, както и всяко съмнение за заболяване на щитовидната жлеза.

Но когато разглеждаме човека като цяло, получаваме възможност да видим повече от отделния симптом.

И именно оттам често започва реалната промяна.

Материалът е с образователна цел и не замества медицинска консултация, диагностика или лечение.