Панкреасът знае колко е часът

Защо една и съща храна може да предизвика различен метаболитен отговор сутрин и късно вечер

Обикновено разглеждаме кръвната захар като сравнително проста зависимост: приемаме въглехидрати, глюкозата в кръвта се повишава, панкреасът отделя инсулин, а клетките поемат наличната енергия.

Човешкият организъм обаче не реагира само според това какво сме изяли. Той отчита още кога сме се хранили, как сме спали, дали сме били изложени на дневна светлина, колко сме се движили и в каква фаза на денонощието се намираме.

Значение имат също състоянието на храносмилателната система и червата, както и ресурсите, с които панкреасът разполага в този момент.

Затова панкреасът сякаш не задава само въпроса:

„Пристигна ли глюкоза?“

Той отчита и още нещо:

„В колко часа пристига тази доставка и готов ли е организмът да я обработи?“

Панкреасът има собствен биологичен часовник

Произвеждащите инсулин β-клетки в панкреаса имат собствена молекулярна часовникова система. В нея участват гени като CLOCK, BMAL1, PER и CRY, които координират различни процеси, свързани с разпознаването на глюкозата и отделянето на инсулин.

Изследванията показват, че нарушаването на CLOCK и BMAL1 в панкреасните клетки може да влоши инсулиновата секреция и способността на организма да обработва глюкозата. Човешките панкреасни острови също показват собствени ритми с продължителност, близка до 24 часа.

Можем да си представим всяка β-клетка като малка фабрика, в която има часовник.

През активната част на деня работниците, машините и транспортната система са по-добре координирани. Когато пристигне глюкоза, клетката по-лесно разпознава сигнала, подготвя необходимия инсулин и го освобождава в подходящия момент.

С настъпването на биологичната нощ режимът постепенно се променя. Фабриката не затваря напълно, но вече не работи по същия начин и със същата готовност.

Биологичната вечер променя реакцията към храната

Контролирани изследвания при хора показват, че глюкозният толеранс обикновено е по-добър през биологичната сутрин и по-слаб през биологичната вечер.

Този ефект се наблюдава дори когато изследователите контролират фактори като съня, храненето, физическата активност и състава на храната. Циркадното разминаване, характерно за нощния и сменния труд, може допълнително да влоши реакцията към глюкозата.

Това означава, че една и съща порция въглехидрати може да бъде обработена по различен начин в зависимост от биологичното време, в което е приета.

Храната не се е променила. Променила се е „операционната система“, която трябва да я обработи.

Мелатонинът подава сигнал за края на дневната смяна

С настъпването на вечерта и намаляването на светлината организмът започва да отделя повече мелатонин.

Повечето хора го познават като „хормона на съня“, но неговата роля е по-широка. Мелатонинът информира различните тъкани, че е започнала биологичната нощ и че организмът трябва постепенно да премине в различен режим.

β-клетките на панкреаса имат мелатонинови рецептори MT1 и MT2. Когато голямо количество глюкоза пристигне във време, в което сигналът на мелатонина вече е активен, координацията между отделянето на инсулин и усвояването на глюкозата може да бъде по-неблагоприятна.

В рандомизирано кръстосано проучване с 845 участници една и съща доза глюкоза е приета в два различни момента – веднъж четири часа преди обичайния сън и втори път само един час преди него.

По-късният прием е свързан с по-висок глюкозен и по-нисък инсулинов отговор. Ефектът се влияе и от определени вариации в гена за мелатониновия рецептор MTNR1B.

Това не означава, че всеки въглехидрат, приет вечер, е вреден. Означава, че биологичното време променя готовността на организма да го обработи.

Часът на стената не винаги съвпада с часа на тялото

Биологичната нощ не започва по едно и също време при всички хора. Тя се влияе от множество фактори, сред които:

• индивидуалният хронотип;
• часовете на ставане и лягане;
• излагането на светлина вечер;
• сутрешната дневна светлина;
• възрастта и сезонът;
• сменният труд;
• редовността на храненията.

Двама души могат да вечерят в 20:00 часа, но да се намират в напълно различна биологична фаза.

За човек, който си ляга около полунощ и е бил активен през деня, вечерята в 20:00 часа може да бъде сравнително ранна.

За друг човек, който става в 5:00 часа, ляга в 21:30 и вече има повишени нива на мелатонин, същият час може да бъде много близо до началото на биологичната нощ.

Затова в Agaia не разглеждаме времето за хранене само като фиксиран час. Съобразяваме го с индивидуалния ритъм на конкретния човек.

Панкреасът не е само орган за производство на инсулин

Тук стигаме до една важна част, която често остава на заден план.

Панкреасът изпълнява две основни функции – екзокринна и ендокринна.

Екзокринна функция

По-голямата част от панкреаса произвежда храносмилателни ензими и бикарбонат.

Тези вещества участват в разграждането на белтъците, мазнините и въглехидратите. Бикарбонатът помага и за неутрализирането на киселото стомашно съдържимо, когато то навлезе в тънкото черво.

Ендокринна функция

Островите на Лангерханс произвеждат хормони като:

• инсулин;
• глюкагон;
• соматостатин;
• панкреатичен полипептид.

Тези хормони участват в контрола на кръвната захар, разпределението на енергията и метаболитния отговор след хранене.

Екзокринната и ендокринната функция се изпълняват от различни клетки, но не съществуват напълно изолирано една от друга. Двете части на панкреаса комуникират чрез локалното кръвообращение, нервни сигнали, възпалителни медиатори и хормоналната връзка между червата и панкреаса.

Съвременните научни обзори описват двупосочна връзка между тях. Заболяванията на екзокринния панкреас могат да бъдат свързани и с нарушения в отделянето на инсулин и контрола на кръвната захар.

Може ли нарушеното храносмилане да влияе върху инсулиновия отговор?

В практиката на Agaia наблюдаваме случаи, при които човек има нестабилна кръвна захар, необясними пикове и спадове, слабост след хранене или забавен и непропорционален инсулинов отговор.

Често присъстват и храносмилателни симптоми като подуване, тежест, ферментация или непълно разграждане и усвояване на храната.

При част от тези хора след подобряване на храносмилането, функцията на червата и структурата на храненията се стабилизира и глюкозната крива.

Това е важно клинично наблюдение, но трябва да бъде обяснявано правилно.

Не можем категорично да твърдим, че панкреасът има един общ ограничен „резервоар“, който се изчерпва, когато органът произвежда повече храносмилателни ензими, и затова не му остава ресурс за инсулин. Екзокринната и ендокринната функция се изпълняват от различни клетки.

Можем обаче да кажем, че когато храносмилателната среда е нарушена, цялата ос черва–панкреас–кръвна захар може да загуби своята нормална координация.

Как храносмилането може да промени глюкозната крива

1. Хранителните вещества пристигат непредвидимо

Когато стомашното изпразване, ензимното разграждане или чревното усвояване са нарушени, глюкозата и аминокиселините не навлизат в кръвта с очакваната скорост.

В резултат може да се наблюдава:

• забавен глюкозен пик;
• продължително покачване на кръвната захар;
• ранно отделяне на инсулин преди пълното усвояване;
• последващ спад;
• вторичен късен пик.

Понякога това изглежда като проблем с действието на инсулина, но нарушението може да е започнало още преди глюкозата да достигне до кръвта.

2. Чревните хормони участват в отделянето на инсулин

След хранене червата отделят хормони, сред които GLP-1 и GIP. Те информират панкреаса, че хранителни вещества са на път, и подпомагат глюкозо-зависимото отделяне на инсулин.

Този механизъм се нарича инкретинов ефект и е важна част от нормалния контрол на кръвната захар след хранене.

Състоянието на червата, скоростта, с която храната преминава през храносмилателната система, и мястото, на което се усвояват хранителните вещества, могат да влияят върху този сигнал.

3. Малабсорбцията създава нестабилност

При екзокринна панкреасна недостатъчност храната може да не бъде разградена и усвоена равномерно.

Това прави кръвната захар след хранене по-трудно предвидима и може да усложни определянето на подходяща инсулинова доза при хора с диабет.

При определени пациенти лечението на доказана екзокринна недостатъчност с панкреасни ензими може да подобри храносмилателните симптоми, хранителния статус и понякога гликемичния контрол. Резултатите обаче не са еднакви във всички проучвания.

4. Възпалението не се ограничава само до една част на органа

Хроничното възпаление, мастната инфилтрация, структурните изменения и различните заболявания на панкреаса могат да засегнат едновременно екзокринната и ендокринната тъкан.

Именно затова при хроничен панкреатит и други заболявания на екзокринния панкреас може да се развие панкреатогенен диабет, известен като диабет тип 3c.

5. Недоброто усвояване ограничава наличните ресурси

Дори когато приеманите калории изглеждат достатъчни, непълното разграждане и усвояване на белтъци, мазнини и микроелементи може да ограничи ресурсите, необходими за:

• производство на ензими;
• нормална митохондриална функция;
• възстановяване на чревната бариера;
• работа на мускулите;
• поддържане на добра инсулинова чувствителност.

Затова кръвната захар не трябва винаги да се разглежда само като въпрос на количеството приети въглехидрати.

Понякога тя отразява състоянието на цялата храносмилателна и метаболитна среда.

Панкреасът работи на смени, но и като част от екип

Панкреасът трябва едновременно да разпознае постъпващата храна, да произведе и освободи подходящите храносмилателни ензими и да координира работата си с жлъчката и червата.

Освен това той трябва да отчете сигналите на GLP-1 и GIP, да разпознае повишаването на кръвната захар, да освободи точния инсулинов отговор и да съобрази целия процес с биологичния час.

Когато храната пристига късно вечер, в голямо количество, след ден с малко движение, при нарушено храносмилане и продължителен недостиг на сън, ние не даваме на панкреаса само една задача.

Даваме му няколко задачи едновременно и то в момент, в който биологичната му готовност вече намалява.

Това е идеята, която в Agaia наричаме цена на средата.

Нито храната, нито мелатонинът, нито инсулинът са „лоши“. Проблемът възниква, когато правилният сигнал пристигне в неподходящо време, в неподходящо количество или в система, която не е подготвена да го обработи.

Как да облекчим вечерната метаболитна смяна

За повечето здрави хора практичният подход не е пълната забрана на храненето вечер, а по-добрата координация между храненето и биологичния ритъм.

Основното хранене да не бъде непосредствено преди сън

По възможност последното по-голямо хранене трябва да бъде няколко часа преди обичайното лягане. Това е особено важно, когато храната съдържа значително количество бързоусвоими въглехидрати.

Вечерята да бъде по-лесна за обработка

В повечето случаи това означава:

• умерено количество храна;
• достатъчно белтък;
• сготвени зеленчуци;
• индивидуално определено количество въглехидрати;
• ограничаване на течните захари;
• избягване на прекалено тежки и сложни комбинации.

Кратко движение след хранене

Десет до петнадесет минути спокойно ходене след вечеря могат да подпомогнат усвояването на глюкозата от мускулите и да намалят натоварването върху инсулиновия отговор.

Светлината също е метаболитен сигнал

Ярката и богата на син спектър светлина вечер може да измести циркадния ритъм. В същото време липсата на достатъчно дневна светлина сутрин отслабва ясната граница между деня и нощта.

Затова метаболитното здраве не започва само от съдържанието на чинията. Значение имат още:

• излагането на дневна светлина сутрин;
• движението през деня;
• редовният сън;
• приглушената светлина вечер.

Не пренебрегвайте храносмилателните симптоми

Подуването, мазните изпражнения, наличието на недобре смляна храна, постоянната тежест, необяснимата загуба на тегло, честите диарии или нестабилната кръвна захар могат да бъдат причина да се оцени състоянието на храносмилателната система и панкреаса.

В зависимост от конкретния случай със специалист могат да бъдат обсъдени изследвания като:

• фекална панкреатична еластаза;
• кръвна захар и инсулин на гладно;
• HbA1c;
• орален глюкозо-толерантен тест с проследяване на инсулина;
• непрекъснато глюкозно мониториране;
• оценка за малабсорбция и хранителни дефицити.

Философията на Agaia

В Agaia не разглеждаме панкреаса като самостоятелна помпа за инсулин.

Разглеждаме го като част от по-голяма система, която включва биологичния часовник, светлината, съня, храносмилането, червата, черния дроб, мускулите, движението, състава на храната и времето, в което тя е приета.

Нестабилната кръвна захар невинаги означава, че трябва просто да намалим въглехидратите още повече.

Понякога трябва да зададем други въпроси:

Разгражда ли се храната правилно?

Усвоява ли се с предвидима скорост?

Подават ли червата точните сигнали?

Работи ли панкреасът в подходящата биологична смяна?

Има ли активни мускули, които да приемат доставената глюкоза?

Една и съща глюкоза може да срещне един и същ панкреас, но да попадне в напълно различна биологична среда.

Панкреасът има часовник. Мелатонинът подава сигнала за настъпването на нощта, а храната е доставката, която трябва да бъде обработена.

Храносмилането определя как и кога ще пристигне тази доставка, а състоянието на целия организъм решава дали тя ще бъде използвана ефективно.

Същата храна и същият орган могат да доведат до различен резултат, когато времето, храносмилането и метаболитната среда са различни.

Материалът е с образователна цел и не замества медицинска консултация. Хората, които използват инсулин или лекарства за понижаване на кръвната захар, не трябва да променят храненето или часовете на прием без предварителна координация с лекуващия специалист.