Достатъчно ли усвояваме хранителните вещества?

Ядем достатъчно. Но усвояваме ли достатъчно?

Можем да изчислим белтъчините, мазнините и калориите в едно меню с голяма точност. Това обаче описва какво е изядено, а не непременно какво организмът е успял да разгради и усвои.

Между храната в чинията и хранителните вещества, които достигат до тъканите, стои сложен процес. В него участват стомашната киселина, храносмилателните ензими, жлъчката и лигавицата на тънкото черво. Ако някой от тези етапи е затруднен, дори добре съставеното меню може да не даде очаквания резултат.

От храната до усвояването

Храносмилането започва в устата. Дъвченето раздробява храната и я смесва със слюнката, чийто ензим амилаза започва разграждането на нишестето. В стомаха киселината създава условия за действието на пепсина – ензим, който участва в разграждането на белтъчините.

След това храната преминава в тънкото черво. Там панкреасът отделя ензими за разграждане на белтъчини, мазнини и въглехидрати. Жлъчката помага при обработката и усвояването на мазнините. Ензими по повърхността на чревната лигавица довършват процеса непосредствено преди усвояването.

Затова гледаме на храносмилането като на поредица от свързани функции, а не само като на въпрос дали човек приема достатъчно ензими.

Когато храносмилането се затрудни

Подуването след хранене е често срещано, но няма само едно обяснение. То може да е свързано със състава и количеството на храната, непоносимост към определени въглехидрати, чувствителност на червата или друго състояние. Самото подуване не доказва ензимен дефицит.

По-конкретен пример е лактозната непоносимост. Когато тънкото черво произвежда по-малко лактаза, част от лактозата остава неразградена и може да предизвика газове, болка или диария след млечни продукти. При този ясен механизъм продуктите с лактаза могат да помогнат на някои хора.

Друг, по-сериозен проблем е екзокринната панкреасна недостатъчност – състояние, при което до тънкото черво не достигат достатъчно панкреасни ензими за нормалното разграждане на храната. Тя може да се появи при заболявания на панкреаса или след определени операции. Възможните признаци включват диария, мазни изпражнения, загуба на тегло и хранителни дефицити. Тези симптоми изискват изясняване на причината, защото не са характерни само за панкреаса.

Какво ни казва фекалната еластаза?

Фекалната еластаза е изследване на изпражнения, което често се използва при съмнение за екзокринна панкреасна недостатъчност. Резултатът се тълкува заедно със симптомите и останалите данни:

Пробата трябва да е от оформени или полуоформени изпражнения. Воднистата диария може да разреди пробата и да даде подвеждащо ниска стойност. Затова резултат между 100 и 200 μg/g не бива автоматично да се тълкува като „умерена недостатъчност“.

Жлъчката също е част от картината

Жлъчката не е ензим, но има важна роля за усвояването на мазнините. Черният дроб я произвежда, а жлъчният мехур я съхранява и я отделя при хранене.

След премахване на жлъчния мехур повечето хора могат да се хранят нормално. При част от тях обаче се появява продължителна диария, която трябва да бъде изследвана. Тя може да е свързана с жлъчните киселини и не означава автоматично, че са нужни добавки с жлъчка или храносмилателни ензими.

Кога ензимите са обоснован избор?

При установена екзокринна панкреасна недостатъчност стандартният подход е заместителна терапия с панкреасни ензими, назначена и проследявана от лекар. Целта е храната да се усвоява по-добре, симптомите да намалеят и хранителният статус да се стабилизира.

При конкретна непоносимост може да има смисъл от насочен ензим – например лактаза при прием на храна с лактоза. Универсалната комбинация от ензими за всяко подуване е друго решение, а подобрението след прием само по себе си не доказва, че е имало ензимен дефицит.

Често като част от общ протокол се предлагат и бетаин HCl, жлъчни добавки и различни растителни екстракти. Те не трябва да се възприемат като задължителна следваща стъпка при всеки човек с храносмилателен дискомфорт. Изборът зависи от причината, придружаващите заболявания и приеманите лекарства.

Подходът на Agaia: първо установяваме къде е затруднението

Когато човек казва, че се храни достатъчно, но има продължителни храносмилателни оплаквания, загуба на тегло или съмнение за хранителни дефицити, въпросът не е просто „Кой ензим да добавим?“. По-полезно е да разгледаме последователно:

• какви симптоми се появяват и след кои храни;
• има ли промяна в изпражненията и телесното тегло;
• какъв е хранителният прием и каква е поносимостта към различните продукти;
• има ли основание за изследване на панкреасната функция или за друга оценка от гастроентеролог.

Храненето е началото на процеса, а усвояването е неговият резултат. За да подобрим второто, трябва да разберем коя част от храносмилането наистина има нужда от подкрепа.