Тялото пази pH на кръвта. Но на каква цена?

Малко теми в храненето предизвикват толкова противоположни мнения, колкото киселинно-алкалният баланс.

От едната страна стои популярната идея, че трябва да „алкализираме организма“ със зелени сокове, алкална вода и премахване на всички така наречени киселинни храни.

От другата страна често чуваме точно обратното:

„Това няма никакво значение. Организмът сам регулира своето pH.“

Според нас и двете позиции са прекалено крайни.

Да, при здрав човек pH на кръвта се регулира изключително строго.

И не, месото, кафето, яйцата или друга конкретна храна няма просто да „подкиселят кръвта“. Ако pH на кръвта започне значително да излиза извън нормалния физиологичен диапазон, вече говорим за сериозно нарушение на киселинно-алкалното равновесие, а не за ефект от обикновено хранене.

Но това не означава, че храната няма отношение към тази система.

По-интересният въпрос не е:

„Променя ли храната pH на кръвта?“

А:

„Какво трябва да направи организмът, за да не позволи pH на кръвта да се промени?“

И именно тук започва същинската тема.

Тялото няма едно общо pH

Една от основните грешки в популярните разговори за „киселинност“ и „алкалност“ е представата, че целият организъм трябва да бъде алкален.

Това би било физиологично невъзможно.

Различните части на човешкото тяло поддържат различна киселинно-алкална среда според функцията си.

Артериалната кръв се поддържа приблизително между pH 7.35 и 7.45.

Стомахът, от друга страна, трябва да бъде силно кисел – приблизително pH 1.5–3.5. Тази среда е необходима за нормалното разграждане на белтъците, освобождаването на определени минерали от храната и защитата срещу част от микроорганизмите.

Кожната повърхност също е леко кисела.

Влагалищната среда при жената физиологично е кисела и това е важна част от микробиологичната защита.

Урината може да варира в значително по-широк диапазон, защото бъбреците активно участват в елиминирането на киселини и регулирането на бикарбоната.

Следователно:

Киселото не е непременно лошо, а алкалното не е непременно добро.

Важно е правилната среда да бъде на правилното място.

Това е част от хомеостазата.

Храната оставя метаболитен резултат

Когато говорим за киселинно-алкален баланс, pH на самата храна не е най-важният показател.

Лимонът например е кисел на вкус, но това не означава, че след усвояването му той „подкиселява кръвта“.

По-важно е какво се случва след като хранителните вещества бъдат разградени и метаболизирани.

Всеки метаболитен процес оставя крайни продукти.

Белтъците, въглехидратите и мазнините не изчезват след като организмът ги използва. Те се разграждат, преобразуват и окисляват, а крайният резултат трябва да бъде допълнително обработен или елиминиран.

Част от тези продукти напускат организма чрез белите дробове като CO₂.

Други се обработват от черния дроб.

Трети се отделят чрез бъбреците.

Различните храни могат да създават различен нетен киселинен или алкален товар след метаболизирането им.

Това е много по-точен начин да разглеждаме темата от простото разделяне на храните на „кисели“ и „алкални“.

Значение има не pH на храната, а метаболитният ѝ товар

Един от научните модели, използвани за оценка на този ефект, е PRAL – Potential Renal Acid Load, или потенциален бъбречен киселинен товар.

PRAL не измерва дали дадена храна е кисела на вкус.

Той оценява потенциалния киселинен или алкален товар, който хранителните ѝ компоненти могат да създадат за бъбреците след метаболизирането им.

Месото обикновено има положителен PRAL.

Рибата също.

Яйцата също.

Твърдите сирена често са сред храните с по-висок положителен PRAL, а много зърнени продукти също създават киселинен товар.

Причината не е, че тези храни са „лоши“.

Белтъците например съдържат серни аминокиселини като метионин и цистеин. При метаболизирането им се образуват нелетливи киселини, които организмът трябва да обработи и елиминира.

От другата страна са много плодове и зеленчуци.

Те осигуряват калий и органични аниони, които след метаболизирането им могат да намалят нетния бъбречен киселинен товар.

И тук е важно да направим едно ясно разграничение:

Това не означава, че месото е вредно, а зеленчуците са „лечебни“.

Означава, че поставят различни метаболитни задачи пред организма.

В Agaia не бихме казали „махнете протеина“

Напротив.

Белтъкът е фундаментален за човешката физиология.

Той е необходим за:

• мускулите;
• ензимите;
• транспортните белтъци;
• имунната система;
• съединителната тъкан;
• възстановяването.

Проблемът започва, когато разглеждаме отделната храна извън контекста на цялото хранене.

Има голяма разлика между хранителен режим, съставен основно от големи количества месо, твърди сирена, зърнени и силно преработени продукти с малко зеленчуци, малко плодове, недостатъчен прием на калий, магнезий и течности, и режим, който включва качествен белтък, разнообразни зеленчуци, подходящо количество плодове, достатъчно минерали, добра хидратация и движение.

Затова въпросът за нас не е:

„Протеин или растения?“

А:

„Как да осигурим достатъчно качествен белтък и едновременно с това подходяща растителна и минерална среда около него?“

Кръвта остава стабилна именно защото организмът работи

Тук се намира едно от големите противоречия в популярния спор за pH.

Понякога чуваме:

„pH на кръвта не се променя, следователно храната няма значение.“

Но това е все едно да кажем:

„Телесната температура остава 36.7°C, следователно организмът не прави нищо, за да я поддържа.“

Всъщност е точно обратното.

Стабилността е резултат от постоянна регулация.

Организмът използва няколко основни механизма, за да контролира киселинно-алкалното равновесие.

Химичните буфери реагират практически веднага.

Белите дробове регулират количеството CO₂ за секунди и минути.

Бъбреците управляват елиминирането на киселини и поддържането на бикарбоната в рамките на часове и дни.

Именно благодарение на тази постоянна работа pH на кръвта остава в тесния си физиологичен диапазон.

Какво всъщност означава „буфериране“?

Представете си, че метаболизмът създава определен киселинен товар.

Организмът не може просто да позволи той свободно да променя pH на кръвта.

Затова използва буферни системи.

Една от най-важните е бикарбонатната система.

Белтъците, включително хемоглобинът, също участват в буферирането.

Фосфатната система има значение особено вътреклетъчно и в бъбреците.

Белите дробове отделят CO₂ – летлив краен продукт от голяма част от метаболизма.

Бъбреците елиминират нетните нелетливи киселини и участват в поддържането на бикарбонатния резерв.

Минералният баланс също е част от тази система, включително калий, магнезий, калций и фосфати.

Това не означава, че след всяко богато на белтък хранене организмът започва да „разгражда костите“, за да спаси pH на кръвта. Подобно обяснение би било прекалено опростено.

Но при по-голям или продължителен киселинен товар, особено когато бъбречната функция или хранителният статус са нарушени, различните буферни механизми могат да придобият по-голямо значение.

Затова предпочитаме да говорим не за „подкиселяване на организма“, а за:

цената на поддържането на хомеостазата.

Регулацията има цена

Тялото постоянно компенсира промените в средата.

Когато стане студено, произвежда повече топлина.

Когато кръвната захар спадне, мобилизира енергийни резерви.

Когато приемът на вода намалее, бъбреците променят количеството отделена течност.

Когато CO₂ се повиши, дишането се адаптира.

Когато възникне киселинен товар, активират се буферните механизми.

Това е една от най-впечатляващите способности на човешкия организъм – да поддържа относително стабилна вътрешна среда въпреки постоянните промени отвън.

Но има една важна подробност:

Компенсацията не означава липса на натоварване.

Фактът, че даден лабораторен показател остава нормален, не означава непременно, че организмът не извършва допълнителна работа, за да го поддържа там.

Именно това разграничение е важно за начина, по който Agaia разглежда хомеостазата.

Белите дробове – един от най-бързите регулатори на pH

Когато говорим за pH, хората обикновено мислят първо за храната.

Но един от най-бързите механизми за регулиране на киселинно-алкалното равновесие е дишането.

CO₂ не е просто „отпадъчен газ“.

В кръвта той участва в равновесие с въглеродната киселина и бикарбоната.

Затова промяната във вентилацията може сравнително бързо да промени pH.

При хипервентилация организмът отделя прекалено много CO₂ и pH се измества към алкалната страна.

При недостатъчна вентилация CO₂ се задържа и средата се измества към по-киселата страна.

Това показва нещо фундаментално:

Метаболизмът, дишането и pH са свързани.

Затова дихателната функция, физическата активност и метаболитното състояние също са част от по-голямата картина.

Бъбреците поемат дългосрочната работа

Белите дробове могат бързо да променят количеството отделян CO₂.

Нелетливият киселинен товар обаче трябва да бъде управляван основно от бъбреците.

Те отделят водородни йони, участват в производството и екскрецията на амоний, реабсорбират и регенерират бикарбонат и едновременно с това управляват електролитния баланс.

И всичко това се случва непрекъснато.

При човек с нормална бъбречна функция определен хранителен киселинен товар обикновено се компенсира без драматична промяна в pH на кръвта.

При намалена бъбречна функция обаче способността за подобна компенсация може да бъде ограничена.

Точно в такива ситуации хранителният киселинен товар може да придобие още по-голямо значение.

Урината разказва различна история от кръвта

Храната трудно може значително да промени pH на кръвта при здрав човек.

Но може осезаемо да промени pH на урината.

Причината е проста.

Урината е един от основните маршрути, чрез които организмът елиминира част от киселинния товар.

Следователно промяната в pH на урината не означава, че сме „алкализирали организма“.

По-скоро показва промяна в това, което бъбреците отделят.

Това е прекрасен пример за разликата между:

регулирана вътрешна среда и път за елиминиране.

Кръвта трябва да остане стабилна.

Урината може да се променя именно за да помогне тази стабилност да бъде запазена.

А какво се случва вътре в клетките?

Вътреклетъчното pH също се регулира прецизно.

Ензимите работят оптимално в определени диапазони.

Йонните канали зависят от електрохимичната среда.

Митохондриите използват протонен градиент, за да произвеждат ATP.

Следователно киселинно-алкалният баланс на клетъчно ниво е фундаментална част от живота.

Тук обаче трябва да бъдем внимателни с популярната идея, че можем просто да „алкализираме клетките“ чрез конкретна храна или вода.

Клетъчната среда зависи от много по-сложни фактори:

• кислородната доставка;
• митохондриалната функция;
• производството и транспорта на CO₂;
• лактатния метаболизъм;
• йонните транспортери;
• кръвоснабдяването;
• енергийното състояние на клетката.

Отново говорим за система, а не за един продукт.

Когато кислородът не достига, метаболизмът се променя

Когато дадена тъкан не получава достатъчно кислород или енергийното търсене временно надвиши аеробния капацитет, метаболизмът се променя и производството на лактат може да се увеличи.

Това е още една причина киселинно-алкалният баланс да не се разглежда само през храната.

Физическата форма има значение.

Митохондриалната адаптация има значение.

Кръвообращението има значение.

Дишането има значение.

Кислородът има значение.

В Agaia ни интересува не само какво влиза в организма, а и какво се случва с него след това.

А алкалната вода?

Тук също трябва ясно да разделим маркетинга от физиологията.

Алкалната вода не може значимо да „алкализира кръвта“ на здрав човек.

Стомашната среда е силно кисела, а организмът разполага със строги механизми за регулиране на системното pH.

Затова твърдението, че алкалната вода може да промени pH на кръвта и по този начин да реши широк спектър от здравословни проблеми, е прекалено опростено.

Това не означава, че качеството на водата няма значение.

Напротив.

Добрата хидратация е фундаментална за бъбречната функция, кръвния обем, транспорта на вещества и елиминирането на метаболитни продукти.

За нас обаче по-смисленият въпрос е:

„Получава ли организмът достатъчно качествена вода и необходимите минерали?“

а не:

„Какво число пише върху pH етикета?“

Как изглежда хранене, което подкрепя естествените буферни системи?

Не чрез елиминиране на всички „киселинно образуващи“ храни.

И със сигурност не чрез страх от белтъка.

А чрез баланс.

Качествен белтък според индивидуалните нужди.

Голямо разнообразие от зеленчуци.

Подходящо количество плодове според метаболитното състояние.

Картофи и други богати на калий храни, когато са подходящи.

Листни зеленчуци.

Билки.

Храни, богати на минерали.

Достатъчно вода.

Адекватен прием на магнезий, калий и калций.

И най-вече – достатъчен общ хранителен прием.

Това не е „алкална диета“.

Това е хранене, което предоставя едновременно:

субстрати + минерали + буферен капацитет + ресурс за нормална регулация.

Отново стигаме до средата

В Agaia постоянно говорим за средата.

Причината е проста.

Организмът може да компенсира огромен брой промени.

Може да регулира температурата.

Кръвната захар.

Кръвното налягане.

Електролитите.

pH.

Но това не означава, че трябва постоянно да го караме да работи срещу средата, която му създаваме.

За нас задачата е обратната:

Да намалим ненужната цена на компенсацията.

Не да се опитваме сами да управляваме pH вместо организма.

А да му осигурим ресурсите, с които той може да го регулира сам.

Това е разликата между контрол и подкрепа

Не трябва да „алкализираме“ тялото.

Организмът знае много по-добре от нас какво pH трябва да има всяка негова среда.

Не искаме алкален стомах.

Не искаме алкална кожа.

Не искаме произволно алкализирана кръв.

Искаме физиологичното pH на правилното място.

Искаме системите, които го регулират, да разполагат с необходимите ресурси.

Белите дробове да управляват ефективно CO₂.

Бъбреците да елиминират нелетливия киселинен товар.

Минералният статус да бъде адекватен.

Хидратацията да бъде достатъчна.

Митохондриите да разполагат с кислород и субстрати.

Храненето да осигурява едновременно качествен белтък и растителни източници на калий и органични аниони.

Това е много различна философия от простото:

„Пийте алкална вода.“

Погледът на Agaia

За нас киселинно-алкалният баланс е още един великолепен пример за начина, по който функционира човешкото тяло.

Организмът постоянно получава информация от средата:

храна, вода, кислород, движение, светлина, стрес.

След това трябва да обработи всичко това.

Да извлече полезното.

Да преобразува необходимото.

Да буферира отклоненията.

Да елиминира крайните метаболитни продукти.

И през цялото време трябва да запазва вътрешната си среда достатъчно стабилна, за да могат милиардите биохимични реакции, от които зависи животът, да продължат.

Това е хомеостаза.

И тя не е пасивно състояние.

Хомеостазата е постоянна работа.

Затова фактът, че pH на кръвта остава нормално, не означава непременно, че няма метаболитен товар.

Означава, че организмът го е управлявал.

Различните храни оставят различни крайни метаболитни продукти и могат да създават различен нетен киселинен товар.

Организмът разполага с изключително ефективни механизми, с които да се справя с него.

Но задачата ни не е да проверяваме колко дълго може да компенсира.

По-смислено е да му предоставим среда и ресурси, в които тази регулация може да протича възможно най-ефективно.

Не да премахнем белтъка, а да го балансираме с растения.

Не да се страхуваме от киселините, а да поддържаме естествените буферни системи.

Не да преследваме определено pH на водата, а да се грижим за хидратацията и минералния статус.

Не да се опитваме да „алкализираме“ кръвта, а да позволим на белите дробове, бъбреците и метаболизма да вършат работата, за която са създадени.

И може би това е най-важното послание:

Не трябва да управляваме хомеостазата вместо тялото.

Трябва да създадем среда, в която тялото може да я поддържа с възможно най-малка биологична цена.