Приемаш хормон, но симптомите остават? Медикаменти за щитовидната жлеза!

Приемаш хормон, но симптомите остават? Медикаменти за щитовидната жлеза и средата, в която трябва да действат

Човек има установен проблем с щитовидната жлеза, приема назначен тиреоиден хормон и лабораторните показатели изглеждат приемливи. Въпреки това умората остава. Студените крайници не изчезват. Концентрацията продължава да е затруднена, мозъчната мъгла се появява отново, а телесното тегло сякаш не реагира така, както се очаква.

Логичният въпрос е:

Означава ли това, че дозата на медикамента е недостатъчна?

Не непременно.

Между приема на тиреоиден хормон и неговия краен ефект в организма има цяла поредица от процеси.

Хормонът трябва да бъде приет правилно, да се абсорбира през храносмилателната система и да бъде транспортиран в организма. При T4 част от него трябва да се преобразува до биологично по-активния T3. След това активният хормон трябва да достигне до тъканите, да взаимодейства със съответните рецептори и клетката трябва да разполага с необходимите ресурси, за да отговори на получения сигнал.

Именно затова в Agaia задаваме един по-широк въпрос:

Достатъчно ли е да дадем хормон, ако средата, която трябва да го обработи и използва, не функционира оптимално?

T4 не е краят на процеса

Най-често използваният медикамент при понижена функция на щитовидната жлеза е левотироксин – синтетична форма на T4.

За много хора той е необходима и важна част от лечението, когато организмът не произвежда достатъчно тиреоиден хормон самостоятелно.

Но приемът на T4 е само част от процеса.

T4 функционира до голяма степен като прохормон и резервна форма. За много от физиологичните му ефекти организмът преобразува част от него до T3 – формата с по-висока активност спрямо тиреоидните рецептори.

Това преобразуване не се случва само в щитовидната жлеза. В процеса участват различни тъкани и органи, включително черният дроб, бъбреците, мозъкът и мускулатурата.

Затова наличието на T4 е важно, но организмът все още трябва да може да го обработи и използва.

Хормонът е сигнал, а не източник на енергия

Това разграничение е основно за начина, по който разглеждаме човешката физиология.

Хормонът не е гориво. Той е информация.

Тиреоидният хормон може да подаде сигнал на клетката да промени определени процеси, генната активност или начина, по който използва енергията. Но самият сигнал не осигурява ресурсите, необходими за изпълнението на тази задача.

Представете си строителна площадка.

Може да разполагаме с отличен архитект и перфектен проект. Ако обаче липсват тухли, материали, работници, машини и електричество, сградата няма да бъде построена.

Проблемът не е непременно в проекта. Липсват условията, в които той трябва да бъде изпълнен.

Подобно е и с хормоналната сигнализация. Ако организмът се намира в състояние на сериозен хранителен дефицит, хронично възпаление, продължителен енергиен недостиг или значителен физиологичен стрес, цялостният отговор на организма може да бъде различен.

Първият въпрос е: абсорбира ли се медикаментът правилно?

Преди да говорим за преобразуване на T4, рецептори и клетъчна функция, има още една важна стъпка:

Каква част от приетия медикамент реално се усвоява?

Левотироксинът се приема през устата и абсорбцията му може да бъде повлияна от начина и времето на прием.

Храна, кафе, някои лекарства и минерални добавки могат да намалят усвояването му. Калцият и желязото например могат да взаимодействат с левотироксина, затова времето между приема им има значение.

Тук обаче за нас се появява и по-широкият въпрос:

Как функционира храносмилателната система?

Има ли гастрит или други нарушения на стомашната среда? Налице ли е целиакия или друго състояние, което може да повлияе усвояването? Как функционират тънките черва? Има ли причина да се подозира нарушена абсорбция?

Тези фактори не трябва автоматично да се приемат като причина за всеки проблем с тиреоидната функция.

Но когато лабораторните стойности се променят необяснимо или една и съща доза медикамент дава непостоянни резултати, храносмилателната система е логична част от по-широката медицинска оценка.

Преди нещо да бъде използвано, то първо трябва да бъде усвоено.

Следващата стъпка е преобразуването на T4

След абсорбцията организмът използва специализирани ензими – дейодинази – които участват в метаболизма и преобразуването на тиреоидните хормони.

Тук хранителният статус също има значение.

Селенът например участва в нормалната функция на дейодиназите. Желязото има важна роля в тиреоидната физиология. Цинкът участва в нормалната хормонална регулация, а магнезият е необходим за множество ензимни и енергийни процеси в организма.

Това обаче не означава:

„Всеки човек с проблем с щитовидната жлеза трябва да приема всички тези вещества като добавки.“

Подходът трябва да бъде точно обратният.

Първо се оценява дали действително има недостиг.

Защото както дефицитът може да бъде проблем, така и ненужният или прекомерният прием на определени вещества може да бъде неподходящ.

Можем да осигурим T4 отвън, но организмът продължава да има задачата да го обработи.

Черният дроб също участва в тази система

Щитовидната жлеза и черният дроб често се разглеждат като напълно различни теми.

Физиологично обаче те са свързани.

Черният дроб участва в метаболизма на тиреоидните хормони, работата на транспортните белтъци и обработката на различни хормонални метаболити.

В същото време той ежедневно участва в метаболизма на хранителни вещества, лекарства, алкохол и множество други молекули.

Затова въпросът не е само:

„Как работи щитовидната жлеза?“

По-важно е да попитаме:

„В каква система трябва да работи тази щитовидна жлеза?“

Какъв е хранителният статус? Получава ли човек достатъчно белтък и енергия? Как функционира храносмилането? Какво е общото метаболитно състояние?

Органите не съществуват изолирано един от друг.

Хроничният стрес променя начина, по който организмът използва енергията

Когато говорим за стрес, не става дума само за това човек да се чувства нервен или психически претоварен.

За организма физиологичен стрес може да бъде и:

• хроничното недоспиване;
• продължителният калориен дефицит;
• прекомерното физическо натоварване;
• заболяване;
• възпаление;
• емоционално напрежение;
• недостатъчно възстановяване.

Организмът трябва да се адаптира към всички тези фактори.

При сериозно заболяване, гладуване и други състояния на значителен физиологичен стрес може да се промени метаболизмът на тиреоидните хормони, включително да се повиши образуването на reverse T3.

Тук е важно уточнението, че reverse T3 не е универсален диагностичен тест за „клетъчен хипотиреоидизъм“ и не трябва да бъде интерпретиран самостоятелно.

По-важен е общият физиологичен принцип:

Когато организмът възприема средата като неблагоприятна, той може да промени начина, по който управлява енергията и хормоналните сигнали.

Това невинаги е повреда.

Често е част от адаптацията.

Тялото не е длъжно постоянно да ускорява метаболизма

Представете си човек, който ежедневно:

• приема твърде малко храна;
• спи по пет часа;
• тренира шест дни седмично;
• има нарушено храносмилане;
• не усвоява храната оптимално;
• живее под постоянен психологически стрес.

И в същото време очаква организмът му да поддържа максимална енергия, термогенеза и метаболитна активност.

От гледна точка на биологията това невинаги е реалистично.

Основната задача на организма не е да ни поддържа максимално слаби, продуктивни и енергични. Първата му задача е да поддържа живота.

Когато ресурсите са ограничени, организмът започва да ги разпределя по различен начин. Може да се промени спонтанната двигателна активност, термогенезата, репродуктивната функция и различни аспекти на хормоналната сигнализация.

Именно затова продължителните крайни диети понякога водят до състояние, което хората описват като:

„Метаболизмът ми се счупи.“

В много случаи по-точното описание е, че организмът се е адаптирал към продължителен недостиг.

Тук се появява парадоксът

Ако организмът се намира в среда на недостатъчен ресурс, възпаление и хроничен стрес, а вниманието ни е насочено единствено към тиреоидния хормон, може да пропуснем голяма част от картината.

От едната страна подаваме сигнал за метаболитна активност.

От другата страна средата продължава да изпраща информация:

„Нямаме достатъчно ресурси.“

Точно затова наличието на продължаващи симптоми не трябва автоматично да се интерпретира като необходимост от по-висока доза хормон.

Понякога корекция на медикамента действително е необходима, но това решение трябва да бъде взето от лекуващия лекар въз основа на симптомите, лабораторните показатели и цялостната клинична картина.

В други ситуации е полезно да зададем допълнителен въпрос:

Какво друго може да кара този организъм да функционира по този начин?

Какво се случва на ниво клетка?

За да има физиологичен ефект, тиреоидният хормон трябва да достигне до съответната клетка и да взаимодейства със своите рецептори.

След това се променя активността на определени гени и клетъчни процеси.

Една от важните области, върху които тиреоидните хормони влияят, е енергийният метаболизъм.

И тук стигаме до митохондриите.

Те използват хранителни субстрати и кислород, за да произвеждат ATP – непосредствения източник на енергия, който клетките използват.

Това означава, че концентрацията на един хормон в кръвта не описва сама по себе си цялото състояние на енергийния метаболизъм.

Затова разглеждаме храненето, движението, съня, възстановяването, мускулната маса, микронутриентите, възпалението и стреса като части от една обща система.

Не защото всяко от тях директно „контролира щитовидната жлеза“, а защото заедно изграждат средата, в която клетките трябва да функционират.

TSH е важен, но не обяснява всеки симптом

TSH е изключително важен лабораторен показател и основен инструмент при диагностиката и проследяването на много заболявания на щитовидната жлеза.

Но TSH не е самият тиреоиден хормон.

Той е сигнал, който хипофизата изпраща към щитовидната жлеза.

В зависимост от конкретната клинична ситуация лекарят може да прецени, че е необходимо да бъдат разгледани TSH и free T4, а в определени случаи и други изследвания, включително тиреоидни антитела.

При наличие на продължаващи симптоми обаче има смисъл паралелно да бъде разгледан и човекът зад лабораторните резултати.

Как спи?

Как се храни?

Как функционира храносмилането?

Какъв е железният му статус?

Има ли установени хранителни дефицити?

Получава ли достатъчно енергия и белтък?

Как се възстановява?

Има ли други медицински състояния, които могат да обяснят симптомите?

Какво е нивото на ежедневен стрес?

Лабораторният резултат е важна информация.

Но организмът е процес, който продължава 24 часа в денонощието.

А когато причината е автоимунна?

При Hashimoto има още един важен пласт.

Тиреоидният хормон може да компенсира недостатъчното производство на хормони, но сам по себе си не означава, че автоимунният процес е изчезнал.

Това са различни части от една и съща клинична картина.

Единият въпрос е:

„Разполага ли организмът с достатъчно тиреоидни хормони?“

Другият е:

„Какво е състоянието на човека като цяло?“

Тук могат да имат значение хранителният статус, сънят, стресът, установени дефицити и други фактори, които трябва да бъдат оценявани индивидуално.

Това не е универсален списък с добавки и не означава, че тези фактори могат да „излекуват“ Hashimoto.

Означава, че необходимото медицинско лечение не отменя необходимостта да се грижим за останалата част от организма.

Защо симптомите могат да останат въпреки лечението?

В практиката си срещаме хора, които вече приемат тиреоиден хормон, но продължават да изпитват част от първоначалните си симптоми:

умора, подуване, мозъчна мъгла, студени крайници, нарушен сън, проблеми с телесната композиция или липса на енергия.

Важно е да не приемаме автоматично, че всички тези симптоми продължават да идват от щитовидната жлеза.

При последваща оценка понякога могат да бъдат открити други фактори:

• нарушено храносмилане;
• недостатъчен енергиен прием;
• железен дефицит или анемия;
• недостатъчен белтъчен прием;
• нарушения на съня;
• прекомерно физическо натоварване;
• хроничен стрес;
• други медицински състояния.

Тогава въпросът се променя.

Вместо:

„Защо хормонът не работи?“

по-полезно е да попитаме:

„Какво друго може да причинява тези симптоми?“

Това е съществена разлика.

Не винаги е необходим по-силен сигнал. Понякога е необходим по-добър ресурс.

Съвременният човек често търси решението чрез добавяне на още нещо.

Повече стимул. Повече добавки. Повече тренировки. По-голям калориен дефицит. Повече контрол.

Биологията обаче невинаги се нуждае от повече натиск.

Понякога организмът се нуждае от достатъчно храна, сън, възстановяване, нормално храносмилане, подходящо движение, достатъчно белтък и корекция на реално установени хранителни дефицити.

Това е фундаментална разлика.

Организмът не може безкрайно да бъде стимулиран да създава резултат, за който няма необходимите ресурси.

Хормонът е сигнал. Средата влияе върху отговора.

Това е най-краткият начин да обобщим основната идея.

Назначеният тиреоиден хормон може да бъде необходима и важна част от лечението на хипотиреоидизма.

Но неговият прием не отменя останалата физиология.

Медикаментът трябва да бъде правилно приет и абсорбиран. Организмът трябва да регулира метаболизма на тиреоидните хормони и те трябва да достигнат до тъканите, в които действат.

В същото време клетките продължават да се нуждаят от енергия, кислород и хранителни вещества.

Затова оптималната грижа не трябва да противопоставя медикаментите на храненето и начина на живот.

Въпросът не е:

„Хормон или естествен подход?“

По-смисленият въпрос е:

„Как да създадем възможно най-добрата физиологична среда около необходимата медицинска грижа?“

Именно тук виждаме смисъла на функционалния подход.

Не да замества необходимото лечение.

А да разгледа какво се случва около него.

Погледът на Agaia

Човешкото тяло не е сбор от лабораторни показатели.

То е система.

Храната трябва да бъде разградена и усвоена. Хранителните вещества трябва да бъдат транспортирани и използвани. Клетките се нуждаят от кислород и енергия. Организмът трябва да елиминира ненужните продукти, а нервната и ендокринната система непрекъснато координират всички тези процеси.

И някъде в тази сложна мрежа се намира щитовидната жлеза.

Не над останалите системи.

Не отделена от тях.

А свързана с тях.

Затова, когато човек приема тиреоиден хормон, но продължава да не се чувства добре, според нас има смисъл да бъде зададен по-широкият въпрос.

Не само:

„Колко хормон получава?“

А:

„Какво друго се случва в организма, в който този хормон трябва да действа?“

Хормонът може да подаде инструкция, но не може да замести съня, хранителните вещества, кислорода, нормалното храносмилане или достатъчния енергиен прием.

Понякога следващата стъпка не е да търсим още един сигнал.

А да разберем какво липсва в средата.

Защото тялото не функционира чрез отделни органи. То функционира като система.

И когато започнем да го разглеждаме по този начин, много от привидно несвързаните симптоми започват да се подреждат в по-разбираема картина.

Материалът е с образователна цел и не замества медицинска консултация, диагностика или лечение. Дозата и начинът на прием на тиреоидни медикаменти не трябва да се променят без консултация с лекуващия лекар.